Какво е схема-терапията?
Схема терапията (или Схема-фокусирана когнитивна терапия) е интегративен психотерапевтичен подход за личностна промяна, който съчетава най-добрите аспекти на когнитивно-поведенческата терапия, психоаналитичната и гещалт-терапията. Тя изследва родителския стил и ранните години, като продължава с активно преструктуриране на личността. Приложението ѝ е предимно при личностови разстройства.
Разработена от Джефри Янг (Dr. Jeffrey E. Young), в средата на 80-те години на миналия век, който първоначално работи в тясно сътрудничество с д-р Арън Бек, основател на когнитивната терапия. Джефри Янг цели да помогне на хора с хронични проблеми, неповлияващи се от традиционните методи на когнитивно-поведенческата психотерапия. Основател и директор е на Центровете по когнитивна терапия в Ню Йорк и в Кънектикът, както и на Института по схема терапия. Преподавател е в катедрата по психиатрия в Колумбийския университет.
Д-р Джефри Янг дефинира също така и 18 деструктивни схеми (маладаптивни схеми), които се формират в детството в резултат на травми или непълноценни взаимоотношения с родители и авторитети. Схемите определят начина, по който възприемаме света и отношенията си с другите. Те съдържат две характерни черти: от една страна преувеличаване на опасността, от друга минимизиране на способността да се застане лице в лице с нея. Схемите се развиват в случаи, че специфичните базови потребности на едно дете например от любов, привързаност, внимание и приемане са неглижирани. Именно емоционалният заряд създава определен тип поведение в случаите, когато схемата се задейства от някакъв стимул или случило се вече събитие.
Схема = Страх!
Страхът е един вид основна емоция, следствие от неудовлетворена базова потребност от миналото.
Така, тези схеми се развиват като един вид предпазна мярка, за да се противопоставят на нашите нужди, които не са били удовлетворени в детските години и действат като един вид механизъм за справяне. Неадаптивните схеми могат да окажат неблагоприятно въздействие върху развитието на живота ни и да държат човека в капана на модели, които в крайна сметка укрепват негативните схеми и по този начин човек става неспособен да се справи с конфликтни или емоционално заредени ситуации. Формирането им в ранните етапи от живота, превръща схемите в базисни компоненти, които се явяват централни за Аз-концепцията.
Схемите са трайни, но и самоунищожителни модели, които обикновено започват в началото на живота на човек. Тези модели се състоят от отрицателни мисли и чувства, които са били повтаряни и се оказват пречка за постигане на целите и задоволяване на нуждите. А.Бек ги определя като когнитивни образувания, организиращи опита и поведението.
Ние възприемаме заобикалящия ни свят чрез тези схеми. Въпреки, че схемите съществуват, веднъж формирани те не винаги са достъпни за нашето съзнание. Обикновено те функционират по неуловим за съзнанието ни начин. Когато схемата се задейства от някакво определено събитие, нашите мисли и чувства са изцяло подвластни на нея. В такива моменти хората изпитват твърде много негативни емоции и имат дисфункционални мисли. Поведението ни като възрастни се управлява от схемите, формирани в детството. Важно е колко е интезивна схемата, кога е активирана, колко широко разпростраена е тя и как се отразява на ежедневието ни.
Защо се случва така? Защо подлагаме сами себе си на страдание, подновявайки болката отново и отново? Защо не подобрим живота си, избягвайки този модел на поведение? Отговорът е – заради схемата, която сме формирали в следствие на различни травми от миналото ни.
Чрез проучване на взаимовръзката между хората с хранителни разстройства и ранните маладаптивни схеми, разпределени в 5 основни области, по-голямата част от тях имат най-малко две или три схеми, а често дори и повече. Всяка от 18-те схеми представя специфична емоционална нужда, която не е била посрещната адекватно през детството или юношеството. Казано по прост начин, всяка от всички 18 схеми са системи от връзки между отдени понятия, които е по-вероятно да преминат от определени идеи към други.
Отхвърляне, нарушена автономност, нарушени граници, ориентираност към другите, свръхбдителност – това са петте основни области на схема терапията. Схемите са самоподдържащи и много устойчиви на промяна. И по несходен за нас начин ни карат да се чувстваме като у дома си. Ето защо ние се придържаме към тях, дори когато сме наситени с много болка и разочарование.
Начин на протичане на терапията
Тук е моментът да насочим вниманието си към фазите, през които преминават отделните сесии в парадигмата на схема –терапията. Тя е вид релевантно структурирана терапия и в нея ясно могат да се диференцират две фази – оценка и промяна.
Фазата на оценка е насочена основно върху идентификация и активация на специфичните за човека схеми.
Фазата на промяната акцентира основно върху поведенческата промяна, която се осъществява чрез активно експериментиране. Промяната се реализира посредством различни когнитивни, експериментални, интерперсонални и поведенчески техники.
Приложението на схема терапията е предимно при личностови разстройства. Тя притежава ясната и систематизирана структура, характерна за фокусираната и специализирана в намирането на решения когнитивна терапия, но навлиза много по-дълбоко от нея, като включва и използва най-ценното от психоанализата. Схема терапията е задълбочен подход, при който се определят основните незадоволени потребности на човека от детството му до ден днешен, както и нездравословните вярвания, които се отразяват на живота му днес. Целта на Схема терапията е да помогне на хората да задоволят своите основни емоционални нужди. Тя, заедно с когнитивно-поведенческата терапия ни показват здравият тип отношения у един човек или в семейството, разбира се доколкото това е възможно.
Схема терапия е интергративен психотерапевтичен модел на промяна и повлияване, който е отличен за работа, когато човекът срещу нас има симптоми на разстройства, заедно с твърдо поддържани системи от вярвания , характерни черти, афективна нестабилност и други съпътстващи модели.
Ако имате повторения в живота си, които ви носят неудовлетворение, не се колебайте. Запишете час за индивидуална или групова схема терапия.
Примери – как действат схемите
Схеми | Примери за подчиняване | Примери за избягване | Примери за свръхкомпенсация |
Изоставяне/ | Избира партньори, които не са ангажирани, но остава във връзката | Избягва интимни взаимоотношения; пие много когато е сам/а | Вкопчва се в и „задушава“ партньора до степен на отблъскване; яростно атакува партньора дори за малки раздели |
Недоверие/ | Избира злоупотребяващи партньори и позволява злоупотреба | Избягва да бъде уязвим и доверчив към всеки; пази тайни | Използва и злоупотребява с другите („прекарай другите преди те да го направят“) |
Емоционална | Избира емоционално депривиращи партньори и не изисква от тях да задоволяват нуждите му | Избягва интимни взаимоотношения като цяло | Действа емоционално изискващо с партньори и близки приятели |
Дефектност/ | Избира критични и отхвърлящи приятели; омаловажава се; | Избягва да споделя истински мисли и чувства и да допуска другите близо | Критикува и отхвърля другите, докато изглежда перфектен |
Социални изолация/ | В социални ситуации се фокусира изключително върху разликите с другите, отколкото върху приликите | Избягва социални ситуации и групи | Превръща се в хамелеон за да пасне в различни групи |
Зависимост/ | Моли значимите други (родители, съпрузи) да вземат всички финансови решения вместо тях | Избягва да поема нови предизвикателства, напр. да се научи да шофира | Става толкова самоуверен, че никога не моли никого за нищо |
Уязвимост към | Натрапчиво чете за инциденти в новините и ги очаква в ежедневни ситуации | Избягва места, които не изглеждат абсолютно безопасни | Действа безразсъдно без оглед на опасността |
Оплитане/ | Казва на майка си всичко, дори като възрастен; живее чрез партньора си | Избягва интимност; остава независим | Опитва се да бъде в опозиция на значимите други по всякакъв начин |
Провал | Изпълнява задачите немарливо | Избягва работните предизвикателства; протака задачите | Превръща се в свръх-постигащ чрез постоянно driving him |
Превилегированост/Грандиозност | Тормози другите за постигане на собствените си цели; хвали се с постиженията си | Избягва ситуации, в които е равен, а не превъзхождащ | Прекалено обръща внимание на нуждите на другите |
Недостатъчен | Отказва се лесно от рутинни задачи | Избягва работата и поемането на отговорност | Става прекомерно само-контролиращ или само-дисциплиниран |
Подчинение | Оставя другите да контролират ситуациите и да правят избор | Избягва ситуации, които могат да доведат до конфликт с друг човек | Бунтува се срещу авторитети |
Саможертва | Дава много на другите без да иска нищо в замяна | Избягва ситуации включващи даване и получаване | Дава на другите колкото е възможно по-малко |
Търсене на одобрение/признание | Действа така, че да впечатли другите | Избягва контакти с тези, чието одобрение желае | Действа така, че да предизвика неодобрението на другите; стои в сянка |
Негативизъм/песимизъм | Фокусира се върху негативното; игнорира позитивното; постоянно се тревожи; полага големи усилия да избегне негативен изход | Пие за да потисне песимистичните чувства и чувството за нещастие | Прекален оптимист е; отрича неприятната действителност |
Емоционална обраност | Има спокойно, емоционално изравнено поведение | Избягва ситуации, в които хората дискутират или изразяват чувства | Непохватно се опитва да бъде „душата на компанията“ въпреки че това изглежда неестествено |
Високи стандарти | Прекарва прекалено много време опитвайки се да бъде перфектен | Избягва или отлага ситуации и задачи, които ще бъдат оценявани | Изобщо не го е грижа за стандартите – изпълнява задачите по прибързан и небрежен начин |
Наказателност | Отнася се към себе си и към другите по суров, наказателен начин | Избягва другите поради страх от наказание | Държи се прекомерно прощаващо |