Р.М.Г. за психодрамата
Още помня първата си среща в психодрамата и мога да я определя като „скок в дълбокото“. Помня и първата си сутрин след нея… Тя е като отваряне на един тайнствен свят, подобно на оня, който Пинокио отваря с ключето… закътан, замаскиран… Всъщност, психодрамата е ключето към него. Свят, в който оживяват, излизат на светло постепенно едно след друго сцените, героите, парчетата от живота ми и от мен… и мога да видя зараждането им, взаимовръзките между тях… да ги опозная, приема, сблъсквам, примрявам, срещам едно с друго… Психодрамата е н-н да опозная себе си, да се свържа със себе си (включително през свързването с другите) и през преживяването да експериментирам, да правя стъпки в различни посоки. Психодрама е повече отколкото с думи бих могла да опиша. Понякога тя е като скалпел, който ме прорязва толкова дълбоко, че сякаш всеки мой неврон реагира. Друг път е като благ мехлем, който прави травмираното да започне да зараства и да се изпълва със здрава тъкан. Мощен метод!