За нуждата от здравословна привързаност
Потребност от любов и приемане
Раждаме се с тази нужда и в продължение на целия ни живот да изпитваме потребност от това да ни обичат и приемат такива, каквито сме.
В най-ранното детство, когато детето е разстроено, родителят го утешава и му говори за любовта си към него. Така се удовлетворява тази нужда. Родителят показва на детето със своето поведение, че то му е нужно и скъпо, даже ако се държи лошо, плаче или прави пакости.
Понякога, ако родителят показва и говори на детето, че то е нужно и важно само, когато се държи добре и удобно за родителя, то тази нужда се нарушава. У детето може да се изгради вярване, че любовта трябва да се заслужи, че никой не би го приел и обича просто така. Като възрастен такъв човек би имал ниска самооценка и зависимост от другите хора. За детето любовта и приемането на родителя създава опора в живота и се явява една от ключовите потребности.
Потребност от безопасност и защита
Необходимостта от защита е ключов фактор за развитие за всяко родено същество и особено за човека. С раждането си всяко дете е уязвимо и безпомощно и има нужда от постоянното присъствие на родителска фигура в ранните периоди на развитието му, която да му създаде безопасна среда за да живее.
При удовлетвореняването на тази потребност, родителят със своето поведение покава, че когато е до детето си, него не го застрашава нищо. Показва му, че той контролира ситуацията и е способен да го защити. Създавайки усещане за безопасност, родителят предупреждава детето за възможните опасности, учи го как може да ги избегне и да се справя само с тях.
За детето е много важен дневния режим и постоянството. Това му създава усещане за стабилност и предсказуемост, което повишава чувствтото на безопасност. Ако родителят не успее в достатъчна степен да удовлетвори потребността от безопасност, то детето започва да преживява страх, тревога, усещане за беззащитност, бдителност а света се възприема, като опасен. В детска възраст това може да се трансформира в страхове, фобии, да се появят тикове, плачливост.
В зряла възраст непосрещната нужда от безопасност и сигурност може да се прояви в развитие на тревожни разстройства, депресии, обсесивно-компулсивно разстройство. Може също да се прояви, като агресивност или обратно, като изолиране от другите.
За съжаление живота е непредсказуем, но даже и в тежки и сложни ситуации, родителя е важно да умее да показва, че ситуацията се намира под контрол и възрастния е способен да се справи с нея. Важно е да покаже, че въпреки трудностите света не е опасен и в него има много добри, подкрепящи фактори.
Потребност от разбиране и състрадание
От най-ранна възраст детето има нужда от разбиране на чувствата му, преживяванията и постъпките. Много важни са такива послания от родителя, като „Разбирам, какво се случва с теб, разбирам как се чувстваш. Разбирам защо ти постъпваш точно така. Потребността от разбиране често е свързана с потребността от съпреживяване. Възрастният човек може да разбере какво изпитва детето и защо то се държи по определен начин, гледайки ситуацията през неговите очи.
Проявлението на съчувствие към детето дава усещане, че неговите преживявания и потребности имат значение, че друг човек е способен да сподели с него неговите чувства. Това дава усещане противоположно на самота – чувство на принадлежност.
Ако потребността от разбиране и съчувствие не бъде удовлетворена, детето чувства отхвърляне. У него се изгражда убеждение, че неговите емоции не са важни и никой никога не може да го разбере. Много често у такива хора се формира схема емоционално лишение и човек изпитва постоянно чувство на самота. Такива хора малко говорят за себе си, склонни са да слушат другите и не споделят дори с близките си за своите потребности и трудности, за това, че им е нужна любов и подкрепа.
За детето емоционалната връзка е така необходима, както грижата за храната и здравето му. Много важно е родителя да се учи да разбира чувствата на своето дете и да му съпреживява, тогава то ще се чувства любимо, желано и ценно.
Потребност от подкрепа и поощрения
Поощрение даже на малките самостоятелни стъпки дават на детето разбирането, че се движи в правилната посока. Поддръжката на решенията на детето води до формиране на позитивни схеми за автономност и ориентиране към собствена преценка, учи го да вижда резултатите от действията си и да им се наслаждава независимо от чуждото мнение.
Безусловната подкрепа дава на детето правото на грешка на детето и независмо от резултата, възможност спокойно и уверено да продължи напред, дори когато нещата не му се получат от първия път. Ако някоя положителна инициатива бъде забелязана и поощрена, това формира позитивно подкрепление и мотивация за по-нататъшни стъпки. Знаейки, че човек може да разчита на подкрепа от своя обект на привързаност, детето е способно свободно и без тревоги да превключва своето внимание на други стимули , поведение на търсене и взаимодействие с другите.
Ако детето получава недостатъчно поддръжка и поощрение, то може да изтълкува това като свой собствен недостатък, като негативна оценка на това, което прави. Често такива деца са уязвими, крайно уязвими към недоволство и критика, не са сигурни какво правят, зависими са от мнението на другите. Формират различни дисфункционални копинг (защитни) режими, например, Търсене на внимание и одобрение: С всички сили ще търся признание!” или „Откъснатия защитник”: „Не ми трябва всичко това!”