Menu

Тревожни разстройства

Иван се буди внезапно почти всяка нощ, около два часа след като заспи, със стегнато гърло, препускащо сърце, замаяност и страх, че ще умре. Въпреки че целият се тресе, няма представа защо. След като много нощи става и кръстосва дневната си в опит да се вземе в ръце, той решава да отиде при лекаря си, за да разбере дали има някакъв проблем със сърцето й.

Соня, която е счетоводител,, има пристъпи като тези на Иван, винаги, когато се озове на затворено обществено място. Тя се страхува не само да не загуби контрол над себе си, но се ужасява и какво ще си помислят другите за нея, ако това се случи. Напоследък избягва да влиза в каквито и да било магазини, освен местния супермар­кет, ако не я придружава приятелят й. Също така й се е налагало да излиза от ресто­ранти и киносалони. Сега започва да се чуди дали може да се справя с работата си. Тя се насилва да влезе в офиса, но само след няколко минути в компанията на колегите си започва да се страхува, че губи контрол над себе си. Изведнъж я обхваща чувство­то, че трябва да си тръгне.

Тодор има отговорен пост като софтуерен инженер, но чувства, че не може да на­предне поради неспособността си да се изказва по време на групови срещи. Когато му поставят задача да представи нещо на групови срещи, той се чувства нервен, блокира, поти се, идва му да напусне работа.

През последните няколко месеца Яна е притеснена от един свой страх, че ще навреди на близките си с нож и избягва да вечеря с тях и да стои в кухнята. Тя знае, че ги обича и не иска да ги нарани, но не може да се противопостави на страха, че ще ги нарани. Тя е умна и успешна млада жена, но започва да се чуди дали не полудява.

Соня, Иван, Тодор и Яна са жертви на тревожността. Но това не е обикновена тревожност. Техните преживявания се различават в две фундаментални отношения от „нормалната“ тревожност в ежедневието на хората. Първо, тревожността им е излязла изпод контрол. Във всеки от случаите индивидът се чувства безсилен да кон­тролира случващото се. Това чувство за безсилие на свой ред поражда дори още по-голяма тревожност. Второ, тревожността спъва нормалното им функциониране. Сънят на Иван е нарушен. Соня и Тодор могат да останат без работа. Яна избягва близките си и семейните вечери. Не готви и не влиза в кухнята.

Примерите със Соня, Иван, Тодор и Яна илюстрират четири вида тревожност: паническо разстройство, агорафобия, социална фобия и обсесивно-компулсивно раз­стройство.

Какво е тревожност?

Ще разберете по-добре природата на тревожността като видите какво тя е и как­во не е. Например, тревожността се отличава от страха по няколко неща. Когато се боите, страхът ви обикновено е насочен към някакъв конкретен външен обект или ситуация. Случката, от която се страхувате, обикновено е в границите на възможното. Може да се боите, че няма да се вместите в крайния срок, че ще се провалите на изпи­та, че няма да можете да си платите сметките или че ще бъдете отхвърлени от някой, на когото искате да се харесате. От друга страна, когато изпитвате тревожност, често не сте в състояние да конкретизирате за какво се тревожите. Фокусът на тревожност­та е по-скоро вътрешен, отколкото външен. Изглежда тя е реакция на смътна, далечна или дори неустановена опасност. Може да се тревожите да не „изгубите контрол“ над себе си или над ситуацията. Или да изпитвате смътна тревожност, че „ще се случи нещо лошо“.

Тревожността засяга цялата ви същност. Тя е физиологична, поведенческа и пси­хологическа реакция едновременно. На физиологично равнище тревожността може да включва телесни реакции като ускорен пулс, мускулно напрежение, гадене, сухота в устата или потене. На поведенческо ниво тя може да саботира способността ви да действате, да се изразите или да се справяте с определени всекидневни ситуации.

От психологическа гледна точка тревожността е субективно състояние на боязън и безпокойство. В най-крайната си форма тя може да ви накара да се чувствате откъс­нати от себе си и да се страхувате, че ще умрете или че полудявате.

Фактът, че тревожността може да ви въздейства на физиологично, поведенческо и психологическо равнище, е важен за опитите ви да се възстановите. Пълната програ­ма за възстановяване от тревожността трябва да действа на всичките три равнища, за да:

  1. Намали физиологичната реактивност
  2. Елиминира отбягващото поведение
  3. Промени субективните интерпретации (или вътрешния монолог), които увеко­вечават състоянието на опасение и безпокойство.

Тревожността може да се проявява под различни форми и с различна интензив­ност. Тя може да варира по сила от обикновен пристъп на безпокойство до истински пристъп на паника, белязан със сърцебиене, дезориентация и ужас. Тревожност, ко­ято не е свързана с никаква конкретна ситуация, която се появява като гръм от ясно небе, се нарича спонтанна тревожност или, в по-тежките случаи, спонтанен пристъп на паника. Разликата между епизод на спонтанна тревожност и спонтанния пристъп на паника може да се определи по това дали изпитвате четири или повече от след­ните симптоми едновременно (наличието на четири или повече симптома говори за пристъп на паника):

  • Недостиг на въздух
  • Сърцебиене (ускорен или неравномерен пулс)
  • По-леко или по-силно треперене
  • Потене
  • Задушаване
  • Гадене или стомашен дискомфорт
  • Изтръпване
  • Световъртеж или нестабилност
  • Чувство за откъснатост или отделеност от себе си
  • Горещи вълни или втрисане
  • Страх, че умираш
  • Страх, че полудяваш или губиш контрол

Ако тревожността ви възниква само в отговор на конкретна ситуация, тя се на­рича ситуационна тревожност или фобийна тревожност. Ситуационната тревож­ност се различава от обикновения страх по това, че обикновено е прекомерна или нереалистична. Ако изпитвате прекомерни опасения по отношение на шофирането по магистрали, ходенето на лекар или конфронтирането с партньора ви, това може да се определи като ситуационна тревожност. Ситуационната тревожност става фо­бийна, когато започнете да отбягвате ситуацията: ако напълно спрете да шофирате по магистрали, да ходите на лекар или да се конфронтирате с партньора си. С други думи, фобийната тревожност е ситуационна тревожност, която включва последова­телно отбягване на ситуацията.

Често тревожността може да бъде предизвикана само от мисълта за дадена ситу­ация. Когато се притеснявате какво ще се случи, когато или ако ви се наложи да се из­правите пред своите фобийни ситуации, вие изпитвате така наречената предварител­на тревожност. В по-леките си форми предварителната тревожност е неотличима от обикновената „тревога“. Но понякога предварителната тревожност е достатъчно силна, за да бъде наречена предварителна паника.

Съществува важна разлика между спонтанната тревожност (или паника) и предва­рителната тревожност (или паника). Спонтанната тревожност обикновено идва като гръм от ясно небе, много бързо се покачва до високо ниво и после постепенно от- шумява. Пикът обикновено се достига за около пет минути, последван от постепенен период на отпускане, продължаващ час или повече. Предварителната тревожност, от друга страна, обикновено набира скорост по-постепенно в резултат на насърчаване или просто мислене за опасна ситуация и после обикновено бързо преминава. Може да се „побърквате от тревога“ за нещо в продължение на час или повече и после да се отърсите от тревогата, намирайки нещо друго, към което да насочите мислите си.

Тревожност и тревожни разстройства

Тревожността е неизбежна част от живота в съвременното общество. Важно е да разберем, че във всекидневието възникват множество ситуации, при които е уместно и логично да реагираме с известна тревожност. Ако не изпитвате никаква тревога като реакция на всекидневните предизвикателства, свързани с възможна загуба или провал, нещо не е наред. Тревожните разстройства се отличават от обикновената, всекидневна тревожност по това, че включват тревожност, която el) по-интензивна (например пристъпи на паника), по-продължителна (тревожност, която може да продължи месеци, вместо да отшуми след преминаването на стресиращата ситуация) или 3) води до фобии, които пречат на живота ви.

Паническо разстройство

Паническото разстройство се характеризира с внезапни епизоди на остро без­покойство или силен страх, които се появяват „като гръм от ясно небе“ без видима причина. Силната паника обикновено продължава не повече от няколко минути, но в редки случаи може да се връща „на вълни“ за период до два часа. По време на самия пристъп на паника може да се наблюдава всеки от следните симптоми:

  • Недостиг на въздух или чувство за задушаване
  • Сърцебиене – препускащо сърце или ускорен пулс
  • Световъртеж, нестабилност или прималяване
  • По-слабо или по-силно треперене
  • Чувство за задушаване
  • Потене
  • Гадене или стомашен дискомфорт
  • Чувство за нереалност – сякаш „не сте напълно там“ (деперсонализация)
  • Изтръпване в ръцете и стъпалата
  • Болка или дискомфорт в гърдите
  • Страх от полудяване или загуба на контрол
  • Страх да не умрете

При истинския пристъп на паника са налице поне четири от тези симптоми, а на­личието на два или три от тях се нарича пристъп с ограничени симптоми.

Симптомите ви ще бъдат диагностицирани като паническо разстройство, ако вие: 1) сте имали два или повече пристъпа на паника и 2) поне един от тези пристъпи е бил последван от продължаваща (поне) един месец постоянна тревога да не получите нов пристъп на паника или безпокойство за евентуалните последствия от възникването на нов пристъп. Важно е да се знае, че паническото разстройство само по себе си не включва никакви фобии. Паниката не възниква понеже мислите за, приближавате или в действителност се озовавате във фобийна ситуация. Вместо това той се появява спонтанно и неочаквано без никаква видима причина. Освен това пристъпите на па­ника не се дължат на физиологичните въздействия на лекарство (отпускано с или без рецепта) или на заболяване.

Може да имате два или три пристъпа на паника, и години наред или никога по­вече да не получите нов. Или да имате няколко пристъпи на паника, последвани от период без пристъпи, само за да получите нов пристъп след месец или два. Понякога първият пристъп на паника бива последван от повтарящи се пристъпи три или по­вече пъти седмично, които не спират, докато не потърсите лечение. Във всички тези случаи съществува тенденция за развиване на предварителна тревожност или опа­сение между пристъпите на паника, фокусирано върху страха от нов пристъп. Това опасение от получаването на нов пристъп е една от характерните черти на паниче­ското разстройство.

Ако страдате от паническо разстройство, може да сте много уплашени от симп­томите си и да се консултирате с лекар, за да откриете медицинската причина. Сър­цебиенето и неравномерният пулс може да доведат до ЕКГ и други сърдечни из следвания, които в повечето случаи се оказват нормални. (Понякога пролапсът на митралната клапа, доброкачествена аритмия, може да съсъществува с паническото разстройство.) За щастие все повече лекари имат известни познания за паническото разстройство и са в състояние да го различат от чисто физическите оплаквания.

Диагнозата „паническо разстройство“ се поставя само след изключването на възможните медицински причини, включително хипогликемия, хипертиреоза, реак­ция на прекомерния кофеин и отказването от алкохол, транквиланти или седативи. Причините за паническото разстройство включват комбинация от наследственост, химически дисбаланси в мозъка и стрес. Внезапната загуба или сериозните промени в живота могат да предизвикат появата на пристъпи на паника.

Хората обикновено развиват паническо разстройство в края на юношеството или в двадесетте си години. В повечето случаи паниката се усложнява от развиването на агорафобия (описана в следващия раздел). Между 1 и 2 процента от населението имат „чисто“ паническо разстройство, а около 5 процента или 1 на всеки 20 души страда от пристъпи на паника, усложнени от агорафобията.

Съвременно лечение

Всички долупосочени стратегии се смятат за модерни лечения на паническото разстройство:

Усвояване на умения за релаксация. Всекидневно практикуване на коремно ди­шане и някои форми на дълбока мускулна релаксация (като прогресивната мускулна релаксация). Това помага за облекчаване на физическите симптоми на паниката, как­то и предварителната тревожност, която може да изпитвате по отношение на прис­тъпа на паника. За облекчаване на тревожността също може да бъде препоръчана програма от физически упражнения

Терапия за контрол на паниката. Идентифициране и елиминиране на катастрофичните мисли (като „В капан съм!“ „Ще полудея!“ или „Ще получа инфаркт!“), които обикновено предизвикват пристъпи на паника.

Интероцептивнадесенсибилизация. Практикуване на доброволно привикване към телесните симптоми на паниката като ускорен пулс, изпотяване на дланите, недостиг на въздух или световъртеж. Тези симптоми се предизвикват преднамерено, обикновено в кабинета на терапевта. Например, световъртежът може да бъде пре­дизвикан чрез въртенето в стол, а ускореният пулс – чрез тичане нагоре и надолу по стълбите. Повтарящият се досег с неприятните телесни симптоми предизвиква десенсибилизация, което принципно означава постепенно привикване към тях до мо­мента, в който престават да ви плашат.

Медикаментозно лечение.SSRI антидепресантите като Paxil, Zoloft, Lexapro или Celexaили бензодиазепиновите медикаменти като Xanax, Ativan или Klonopinмогат да се използват за намаляване на тежестта на паническите симптоми. Най-добре е те да се използват в комбинация с трите стратегии горе.

Начин на живот и личностни промени. Някои от промените в начина на живот, които могат да намалят склонността към пристъпи на паника, са овладяването на стреса, редовното спортуване, елиминирането на стимулантите и захарта от диетата, забавянето на ритъма на живот, осигуряването на почивка и промяната в нагласите като перфекционизма, прекомерното желание да бъдеш харесван и прекалената нуж­да от контрол.

Агорафобия

Думата агорафобия означава страх от отворени пространства. Същността на аго- рафобията обаче е страх от пристъпи на паника. Ако страдате от агорафобия, вие се боите от ситуации, в които бягството може да е трудно или в които може да не е налице помощ, ако внезапно получите пристъп на паника. Възможно е да отбягвате магазините или магистралите, например, не толкова заради присъщите им характе­ристики, а понеже това са ситуации, в които бягството може да бъде трудно осъщест­вимо или смущаващо в случай на паника. Страхът от неудобното положение играе ключова роля. Повечето агорафоби се страхуват не само от пристъпа на паника, а и от това какво ще си помислят хората, ако ги видят в пристъп на паника.

За агорафобите е обичайно да отбягват множество ситуации. Някои от най-оби- чайните са:

  • Многолюдните обществени места като супермаркети, универсални магазини, ресторанти
  • Затворените или ограничени пространства като тунелите, мостовете или стола във фризьорския салон
  • Обществения транспорт като влакове, автобуси, метро, самолети
  • Да бъдат сами у дома

Може би най-обичайната черта на агорафобията е тревожността от това да си далеч от дома или далеч от „сигурния човек“ (обикновено съпруг, партньор, роди­тел или онзи, към когото сте най-силно привързани). Може напълно да отбягвате да шофирате сами или да се боите да шофирате сами освен на някакво кратко разсто­яние от дома. В по-тежките случаи може да сте в състояние да изминете сами само няколко метра от дома си или да сте напълно затворени вкъщи. Знам за една жена с агорафобия, която не била способна да излезе от спалнята си без придружител.

Ако страдате от агорафобия, вие не само имате фобия по отношение на множество ситуации, но също така през повечето време изпитвате тревожност. Тази тревожност възниква от опасението, че може да попаднете в ситуация, в която ще изпаднете в паника. Какво ще стане, например, ако ви поканят да отидете на място, което обик­новено отбягвате, и се наложи да дадете обяснение за отказа си? Или какво ще стане, ако внезапно останете сами? Поради сериозните ограничения в дейностите и начина ви на живот може да страдате и от депресия. Депресията възниква от усещането, че сте в лапите на нещо, над което нямате контрол, или че сте безсилни да го промените.

Изглежда в повечето случаи агорафобията бива предизвикана от паническото раз­стройство. Отначало просто имате пристъпи на паника, които се появяват без види­ма причина (паническо разстройство). След известно време обаче си давате сметка, че пристъпите ви се появяват по-често в ситуации далеч от дома, при които възмож­ността за бягство е ограничена, или когато сте сами. Тези ситуации вече ви плашат. В момента, в който започнете действително да отбягвате тези ситуации поради страх от паника, вие развивате агорафобия. Тя може да бъде в лека, средна или тежка фор­ма. При леката форма изпитвате дискомфорт в ситуации, при които възможността за бягство е ограничена, но да не ги отбягвате. Продължавате да работите или да паза­рувате сами, но иначе не искате да се отдалечавате от дома си. При средната форма може да започнете да отбягвате някои ситуации като обществения транспорт, асан­сьорите, шофирането далеч от дома или ходенето на ресторант. Но ограничението е само частично и има някои ситуации далеч от дома или от сигурния човек, с които можете да се справите сами въпреки известния дискомфорт. Тежката агорафобия се характеризира с всеобхватно ограничение на дейностите до точката, в която сте не­способни да излезете от дома си без придружител.

Засега не е известно точно защо някои хора с пристъпи на паника развиват аго­рафобия, а други – не. (Има и малцина, които развиват само агорафобия без никакви пристъпи на паника.) Не е ясно също защо някои хора развиват много по-тежка фор­ма от други. Известно е обаче, че агорафобията е резултат от съчетанието между на­следственост и околна среда. Страдащият от агорафобия може да има родител, брат или сестра или друг роднина със същия проблем. Когато единият еднояйчен близнак е агорафоб, има голяма вероятност и другият да бъде. От гледна точка на околната среда има определени обстоятелства от детството, които предразполагат детето към агорафобия. Сред тях са родителите, които са 1) перфекционисти и свърхкритични, 2) прекалено закрилящи и/или 3) прекалено тревожни до степен да предават на детето си посланието, че светът е „опасно място“. В следващата глава ще разгледаме по-за­дълбочено ролята на наследствеността и околната среда при агорафобията и другите тревожни разстройства.

Агорафобията засяга хора с всякакви житейски поприща и от всички социо-ико- номически прослойки. Приблизително 80 процента от агорафобите са жени, въпреки че този процент напоследък пада. Може да се предположи, че тъй като от жените все повече се очаква да работят на пълен щат (което прави затворения вкъщи начин на живот все по-малко приеман от обществото), процентът на жените и мъжете с агора­фобия може да се изравни.

Съвременно лечение

Усвояване на техники за релаксация, терапия за контрол на паниката и интероцептивнадесенсибилизация. Тъй като агорафобията обикновено почива върху страх от пристъпи на паника, използват се леченията, описани за паническото раз­стройство. Досег. Това означава, че се изправяте пред или влизате в досег с плашещата ситу­ация. Вие постепенно се изправяте пред ситуациите, които сте отбягвали, чрез поредица от малки стъпки. Този досег се осъществява първо във въображението и после в реалния живот . Ако, например, сте се страхували да шофирате далеч от дома, малко по малко ще увеличавате разстоянието. Отначало в колата с вас може да се вози подкрепящият ви човек, после да шофира зад вас и накрая ще се упражнявате да шофирате сами. Или, ако сте се страхували да останете сами вкъщи, човекът, кой­то обикновено стои с вас, първоначално ще излезе само за няколко минути и после постепенно ще увеличава продължителността на отсъствието си. С времето ще се научите да се изправяте пред и да участвате във всички по-рано отбягвани ситуации.

Когнитивна терапия. Целта на когнитивната терапия е да ви помогне да замени­те преувеличените, плашещи мисли за паниката и фобиите с по-реалистични и по­лезни мисловни навици. Научавате се да идентифицирате, преодолявате и заменяте вредните мисли с конструктивни.

Медикаментозно лечение. Настоящото лечение на агорафобията често използва лекарства. SSRI като Paxil, Zoloft или Celexaчесто се предписват в по-тежките случаи, когато човекът е затворен в дома си или дейностите му са силно ограничени. Ниските дози транквиланти като Xanax или Klopnopinсъщо могат да се използват, за да по­могнат на хората да понесат първите етапи на досега.

Практикуване на еебеутвърждаване. Тъй като на агорафобите често им е трудно да отстояват правата си, себеутвърждаването е част от лечението.

Групова терапия. Лечението на агорафобия може да бъде много ефикасно в гру­па. Групата осигурява голяма подкрепа както чрез съзнанието, че не сте сами, така и в изпълнението на ежеседмичните домашни задания.

Социална фобия

Социалната фобия е едно от най-разпространените тревожни разстройства. То включва страх от излагане или унижение в ситуации, при които бивате оценявани от другите или трябва да се представите добре. Този страх е много по-силен от нор- малната тревога, която повечето хора без фобии изпитват в подобни ситуйции. Обик­новено той е толкова силен, че ви принуждава напълно да отбягвате тези ситуации, въпреки че някои хора със социална фобия понасят социалните ситуации, та макар и с цената на значителна тревожност. Обикновено се безпокоите, че ще кажете или направите нещо, заради което другите да ви определят като тревожен, слаб, „луд“ или глупав. Обикновено безпокойството е прекомерно за дадената ситуация и вие разбирате, че е такова (но децата със социална фобия не си дават сметка за преко­мерността на страха си). Най-разпространената социална фобия е страхът от говорене пред публика. Всъщ­ност това е най-разпространената от всички фобии и засяга изпълнители, лектори, хора, чиято работа изисква от тях да правят презентации, и ученици, които трябва да говорят пред класа си. Фобията от говорене пред публика засяга голям процент от населението и е еднакво разпространена сред мъжете и сред жените.

Другите обичайни социални фобии са:

  • Страх от изчервяване на публично място
  • Страх от задавяне или разсипване на храна, когато се храниш на публично място
  • Страх, че ще те наблюдават, докато работиш
  • Страх от използването на обществени тоалетни
  • Страх от писането или подписването на документи в присъствието на други хора
  • Страх от тълпи
  • Страх от явяване на изпити

Понякога социалната фобия е по-неопределена и включва принципен страх от всяка социална или групова ситуация, в която имате чувството, че ви наблюдават или преценяват. Когато страхът ви включва широк кръг социални ситуации (например започване на разговор, участие в малки групи, говорене пред авторитетни фигури, ходене на срещи, присъствие на партита и така нататък), състоянието се нарича гене­рализирана социална фобия.

Въпреки че социалната тревожност е разпространена, официалната диагноза со­циална фобия ще ви бъде поставена само ако отбягването спъва работата ви, социал­ните ви дейности, създаването на сериозни връзки и/или ако ви причинява значителен дискомфорт. Също като при агорафобията, социалната фобия може да бъде съпът­ствана от пристъпи на паника, въпреки че паниката е свързана повече със страха от излагане или унижение, отколкото със страха от попадане в безизходица или капан. Освен това, паниката възниква само във връзка с конкретни видове социални ситуаии.

По принцип социалните фобии се развиват по-рано от агорафобията и могат да започнат в края на детството или юношеството. Те често възникват при срамежливи деца по времето, когато се изправят през засиления натиск на връстниците си в учи­лище. Обикновено тези фобии постоянстват (без лечение) през цялото юношество и началото на младостта, но често тежестта им намалява по-късно в живота.

Съвременно лечение

Усвояване на техники за релаксация. Редовно се практикуват техниките за ко­ремно дишане и дълбока релаксация за облекчаване на физическите симптоми на тревожността. (Виж Глава 4.)

Когнитивна терапия. Плашещите мисли, които поддържат социалните фобии, биват идентифицирани, преодолени и заменени с по-реалистични мисли. Например мисълта „Ще се изложа, ако говоря пред публика“ ще бъде заменена с идеята „Няма нищо страшно, ако отначало съм малко неумел, когато говоря пред публика – пове­чето хора не биха се притеснили“.

Досег. Това включва постепенно, поетапно изправяне пред фобийната социална ситуация или ситуации. Можете да го направите първоначално във въображението си и после в реалния живот. Например, ако имате фобия от говоренето пред публика, можете да започнете с едноминутно изказване пред приятел и после постепенно да увеличите, чрез множество стъпки, както продължителността на изказването си, така и броя на хората, пред които говорите. Или, ако ви е трудно да говорите в групи, постепенно ще увеличите както продължителността, така и степента на себеразкри- ването си пред групата. След всеки досег ще преглеждате и оборвате всяка нереалистична мисъл, която предизвиква тревожност. Въпреки че лечението на социалната фобия може да се провежда индивидуално, груповата терапия е идеални­ят формат. Това осигурява пряк досег със ситуацията и стимулите, които предизвик­ват тревожност.

Съсредоточаване върху задачата. Хората със социални фобии обикновено се фокусират прекомерно върху това как се справят или се опитват да отгатнат реакции­те на околните, докато говорят в социални ситуации. Лечението включва да се упраж­нявате да се фокусирате само върху непосредствената задача, все едно дали разговор с шефа ви, изказване в клас или представяне на информация пред група.

Медикаментозно лечение. Могат да се използват SSRI като Paxil, Zoloft, Luvox, Lexapro или ниски дози бензодиазепинови транквиланти като Xanax или Klonopinна­ред с гореописаните когнитивна терапия и досег. Понякога за лечение на социална фо­бия се използват успешно МАО-инхибитори като Nadrilили Parnate.

Упражняване на социални умения. В някои случаи усвояването на основни социални умения като усмивката и осъществяването на очен контакт, поддържането на разговор, себеразкриване и активното слушане са част от лечението на социалната фобия.

Себеутвърждаване.Себеутвърждаването, способността да си поискаш желаното или да кажеш „не“ на онова, което не желаеш, често е част от лечението.

Конкретна фобия

Конкретната фобия обикновено е свързана със силен страх и отбягване на един конкретен обект или ситуация. За разлика от агорафобията, няма спонтанни пристъ­пи на паника и няма страх от тях. Няма и страх от унижение или излагане в социални ситуации, за разлика от социофобията. Прекият досег с обекта на страха или плаше­щата ситуация може обаче да предизвика паническа реакция. Страхът и отбягването са достатъчно силни, за да пречат на нормалните дейности, работа или отношения и да предизвикват значителен стрес. Въпреки че разбирате нелогичността й, конкрет­ната фобия може да предизвиква значителна тревожност.

Ето някои от най-разпространените конкретни фобии:

Фобии от животни. Те могат да включват страх и отбягване на змии, прилепи, гризачи, паяци, пчели, кучета и други. Често тези фобии започват в детството, когато се смятат за нормални страхове. Едва когато продължат и в зряла възраст и раз­стройват живота ви или предизвикват значителен стрес, започват да се класифицират като конкретни фобии.

Акрофобия (страх от височина). При акрофобията вие се боите от високите етажи на сградите или да не се озовете на върха на планина, хълм или висок мост. При таки­ва ситуации може да получите 1) световъртеж или 2) подтик да скочите, обикновено с усещането, че някаква външна сила ви тегли към ръба.

Фобия от асансьори. Тази фобия може да включва страха, че въжетата ще се скъ­сат и асансьорът ще се разбие или страха, че асансьорът ще заседне и вие ще останете затворени в него. Може да имате панически реакции, но не страдате от паническо разстройство или агорафобия.

Фобия от самолети. Тя най-често е свързана със страха, че самолетът ще се разбие. Може също да е свързана със страха, че самолетът ще се разхерметизира и вие ще се задушите. Напоследък се срещат често и фобиите, че самолетът ще бъде отвлечен или в него ще има бомба. Възможно е да получите пристъп на паника по време на полета. Иначе не страдате от паническо разстройство или агорафобия. Страхът от летене е много разпространена фобия. Приблизително 10 процента от хората изобщо не желаят да летят, а още 20 процента изпитват значителна тревожност по време на полет.

Фобии от лекари или зъболекари. Тези фобии могат да започнат като страх от болезнени процедури (инжекции, поставяне на пломби), извършвани в кабинета на лекаря или зъболекаря. По-късно той може да се разпростре към всичко, свързано с лекарите или зъболекарите. Опасността е да не започнете да отбягвате необходимото ви медицинско лечение.

Фобии от гръмотевици и/или светкавици. Почти неизменно фобиите от гръмоте­вици и светкавици започват в детството. Когато останат и след юношеството, биват класифицирани като конкретни фобии.

Фобия от кръв. Тази фобия е уникална в това, че сте склонни да припадате (а не да се паникьосвате) при вида на кръв или от собствената си болка при инжекция или случайно нараняване. Хората с тази фобия обикновено са физически и психически здрави в друго отношение.

Фобия от болест. Обикновено тази фобия е свързана със страха от заразяване и/или от дадено заболяване като инфаркт или рак. При фобия от болест обикновено

постоянно търсите окуражаване от страна на лекар и отбягвате всяка ситуация, която ви напомня за предизвикващото ужас заболяване. Фобията от болест се различава от хипохондрията, при която сте склонни да си представяте множество различни забо­лявания, вместо да се фокусирате върху едно.

Конкретните фобии са разпространено явление и засягат приблизително 10 про­цента от населението. Но тъй като невинаги водят до силно смущение в ритъма на живота, малка част от хората с конкретни фобии търсят лечение. Този вид фобии се срещат еднакво често при мъжете и жените. Фобиите от животни са по-разпростра- нени сред жените, а фобиите от болести – при мъжете.

Както вече споменахме, конкретните фобии често са страхове от детството, които така и не са били надраснати. В други случаи може да се развият след травмиращо събитие като катастрофа, природно бедствие, болест или посещение при зъболекар – с други думи, в резултат на програмиране. Последната причина е модел от детството. Ако детето постоянно наблюдава родител с конкретна фобия, то може също да я развие.

Съвременно лечение

Тъй като конкретните фобии по принцип не са свързани със спонтанни пристъпи на паника, обикновено някои от леченията за паника като терапията за контрол на паника­та, интероцептивнатадесенсибилизация и медикаментозното лечение не са включени.

Усвояване на техники за релаксация. Редовно се практикуват коремно дишане и дълбока мускулна релаксация за облекчаване на симптомите на тревожност, които възникват при изправяне пред конкретната фобия и при тревогата (предварителна тревожност), че ще ти се наложи да се справяш с фобийна ситуация.

Когнитивна терапия. Страховитите мисли, които затвърждават конкретна­та фобия, биват оборени и заменени. Например „Ами ако се паникьосам, понеже се чувствам хванат в капан на борда на самолета?“ ще бъде заменена с по-реа­листични и позитивни мисли като „Въпреки че няма да мога да напусна самоле­та в продължение на два часа, мога да се движа, като например да стана от мяся тото си и да отида до тоалетната няколко пъти, ако имам нужда. Ако започна да усещам паника, бих могъл да използвам множество стратегии за справяне, вклю­чително коремно дишане, разговор със спътника ми, слушане на релаксиращ запис или приемане на лекарство, ако се наложи“. Помагат и твърдения като „Справял съм се с това преди, мога да се справя отново“ или „Това е само мисъл; тя не е ре­ална“. Тези утвърждения се повтарят, докато бъдат субективизирани.

Досег. Тук постепенно се изправяте пред фобийната ситуация чрез поредица от малки стъпки. Например, първо ще се изправите пред страха от летене само във въображението си (имагинерна десенсибилизация), после като гледате излитането и приземяването на самолети, след това ще се качите в неподвижен самолет, после ще осъществите кратък полет и накрая – по-дълъг полет. Подкрепящият ви човек отначало ще ви придружава при всички стъпки, след това ще ги изпробвате сами. При някои фобии е трудно да се осъществи реален досег. Например, ако се боите от земетресения, лечението ще акцентира върху когнитивната терапия и после върху досег с въображаеми сцени на земетресения (или гледането на филми за земетресе­ния). Имагинерният и реален досег са описани в

Накратко, конкретната фобия обикновено е леко разстройство, особено ако е за­почнало като обикновен детски страх. Въпреки че може да продължи с години, фо­бията рядко се влошава и често отслабва с времето. Обикновено не е свързана с дру­ги психиатрични разстройства. Хората с конкретни фобии по принцип функционират на високо равнище във всички останали отношения.

Генерализирана тревожност

Генерализираната тревожност се характеризира с хронична тревожност, която продължава поне шест месеца, но не е съпроводена с пристъпи на паника, фобии или мании. Вие просто изпитвате упорита тревожност и безпокойство без усложнява­щите черти на останалите тревожни разстройства. За да ви бъде поставена диагноза­та „генерализирана тревожност“, тревожността и безпокойството ви трябва да се фо­кусират върху две или повече стресиращи области на живота (като финанси, връзки, здраве или представяне в училище) през повечето дни от шестмесечния период. При генерализираната тревожност е обичайно да имате голям брой тревоги и да прекар­вате повечето си време, тревожейки се. И все пак ви е трудно да упражнявате особен контрол върху тревогата си. Нещо повече, интензивността и честотата на тревогата винаги са непропорционални на действителната вероятност предизвикващите страх събития да се случат.

В допълнение към честите тревоги, генерализираната тревожност е свързана с наличието на поне три от следните шест симптома (като някои симптоми присъстват през повечето дни от шестмесечния период):

  • Безпокойство – усещане за напрежение
  • Лесна уморяемост
  • Трудности със съсредоточаването >
  • Раздразнителност
  • Мускулно напрежение
  • Нарушения в съня

И накрая, вероятно ще ви поставят диагнозата „генерализирана тревожност“, ако тревогата и съпътстващите я симптоми, ви причиняват значителен дискомфорт и/ или смущават способността ви да функционирате в професионалната, социалната и в други важни области.

Ако лекарят ви каже, че страдате от генерализирана тревожност, той вероятно е изключил възможните медицински причини за хроничната тревожност като хипер-вентилацията, проблемите с щитовидната жлеза или предизвиканата от наркотици /лекарства тревожност. Генерализираната тревожност често възниква заедно с де­пресия: компетентният терапевт обикновено може да определи кое разстройство е първично и кое – вторично. В някои случаи обаче е трудно да се каже кое се е появило първо.

Генерализираната тревожност може да се развие във всяка възраст. При децата и подрастващите фокусът на тревожността често е върху представянето в училище или на спортни състезания. При възрастните фокусът варира. Това разстройство засяга приблизително 5 процента от американското население и е малко по-често срещано при жените, отколкото при мъжете (55 до 60 процента от онези, при които е диагно­стицирано това разстройство, са жени).

Въпреки че няма конкретни фобии, свързани с генерализираната тревожност, Аа- рон Бек и Гари Еймъри изказват мнението, че това разстройство се поддържа от „ос­новополагащи страхове“ с по-широка природа от тази на конкретните фобии като:

  • Страх от загуба на контрол
  • Страх, че няма да се справиш
  • Страх от провал
  • Страх от отхвърляне или изоставяне
  • Страх от смъртта и от болести

Генерализираната тревожност може да се влоши от всяка стресираща ситуация, която предизвиква тези страхове като повишените изисквания за добро представяне, сериозен брачен конфликт, физическо заболяване или всяка ситуация, която засил­ва усещането ви за опасност или заплаха.

Първопричините за генерализираната тревожност са неизвестни. Вероятно те са съчетание от наследственост, невробиология и предразполагащи събития от дет­ството като прекомерни родителски очаквания, изоставяне и отхвърляне от страна на родител или родители с тревожно поведение.

Съвременно лечение

Усвояване на техники за релаксация. Техниките за коремно дишане и дълбока релаксация се практикуват редовно за пряко намаляване на тревожността. В лечение­то може да бъде включена и програма от физически упражнения.

Когнитивна терапия.Катастрофичният вътрешен монолог, предизвикващ кон­кретните тревоги, бива идентифициран, оборен и заменен с по-реалистично мислене. Когато се тревожите, вие надценявате вероятността да се случи нещо лошо и под­ценявате способността си да се справите, ако това наистина стане. Когнитивната терапия цели да коригира и двата вида погрешно мислене. Ще работите също върху промяната на негативните убеждения или „метаубеждения“ за самата тревога. Това са както убежденията, че тревогата ще ви помогне да избегнете лошото като „Ако се тревожа, това няма да се случи“, така и катастрофичните убеждения за самата тревога като „Тревогите ми са неконтролируеми“ или „Ще полудея от притеснение“. Реалистичните утвърждения биват повтаряни последователно и с времето ги субек- тивизирате. Може да се използва и насочена визуализация за пренасочването на ума от тревогите към по-оптимистични теми.

Досег с тревогата. При досега с тревогата вие влизате в повтарящ се и продъл­жителен досег с плашещите образи (вашите най-лоши сценарии) на онова, за което се безпокоите. В тези образи включвате стратегии, които бихте използвали, за да на­малите тревожността и да се справите със ситуацията.

Ограничаване на тревожните поведения. Вие идентифицирате прекомерно пред­пазливите „безопасни поведения“, които затвърждават тревожността ви. Например, ако обикновено звъните на съпруга си или на детето си по няколко пъти на ден, за да проверите дали са добре, ще намалите честотата на това поведение.

Решаване на проблеми. Това означава да предприемете систематични действия за решаването на проблема, който ви тревожи. Накратко, съсредоточавате се върху решенията на тревожещия ви проблем, вместо върху самата тревога. Ако няма прак­тическо решение, работите върху промяната на нагласата си спрямо ситуацията, то­ест научавате се да приемате онова, което няма да се промени.

Отвличане на вниманието. Множество техники за отвличане на вниманието по­магат при тревоги, които не се поддават лесно на когнитивна терапия и решаване на проблеми. Обичайните методи за отвличане на вниманието са разговорът с приятел, воденето на дневник, слушането на музика, градинарството, спортът, решаването на пъзели, изкуството и занаятите, готвенето и Интернет.

Медикаментозно лечение. За средно тежките до тежки случаи на генерализирана тревожност могат да се използват SSRI медикаменти като Paxil, Zoloft, Luvoxили Celexa. SNRI медикаментът Effexor също е ефикасен за лечението на генерализирана тревожност. Друго лекарство, BuSpar, се използва от петнадесет години за лечение на безпокойство и генерализирана тревожност. То обаче вече не се смята за най-добрия избор, тъй като SSRI изглежда са малко по-ефикасни. BuSpurпонякога може да се комбинира със SSRI, за да засили ефикасността им.

Практикуване на бдителност. Бдителността е нагласата просто да наблюдава­те потока на мислите и чувствата си в настоящия момент, без да ги оценявате. Тази практика произлиза от будистката медитация, но сега се използва като обичайно ле­чение за стреса, депресията и генерализираната тревожност. За повече информация относно практикуването на бдителност виж

Начин на живот и личностни промени. Тези промени по същество са същите като методите, описани за паническото разстройство: овладяване на стреса, повече почивка, редовно спортуване, елиминиране на стимулантите/сладките неща от ди­етата, решаване на вътрешните конфликти и промяна на нагласите като перфекционизма, прекомерното желание да бъдете харесвани от другите или прекомерната нужда от контрол.

Обсесивно-компулсивно разстройство (натраплива невроза)

Някои хора по природа са по-спретнати, подредени и методични от други. Тези черти могат да бъдат полезни в много ситуации, както на работа, така и вкъщи. При обсесивно-компулсивното разстройство обаче те са изострени до крайност. Хората с обсесивно-компулсивно разстройство могат да прекарат часове наред в чистене, подреждане, проверяване или въвеждане на ред до степен, че тези дейности подкопа­ват останалите области от живота им.

Натрапливите мисли са повтарящи се идеи, мисли, образи или импулси, които изглеждат безсмислени, но въпреки това продължават да се вмъкват в ума ви. При­мери са образите на насилие, мислите за насилие спрямо някого или страховете да не би да си забравил лампите или печката включени или вратата – незаключена. Вие разбирате, че тези мисли или страхове са ирационални и се опитвате да ги потиснете, но те продължават да нахлуват в ума ви в продължение на часове, дни, седмици или по-дълго. Тези мисли или образи не са само прекомерни тревоги за реални проблеми и обикновено не са свързани с реален проблем.

Натрапливите действия са поведения или ритуали, чрез които се опитвате да прогоните тревожността, предизвикана от натрапливите мисли. Например, може да си миете ръцете постоянно, за да прогоните страха от заразяване, да проверявате печката отново и отново, за да се уверите, че е изключена, или да гледате постоянно в огледалото за обратно виждане, докато шофирате, за да успокоите тревогата, че сте блъснали някого. Вие осъзнавате, че тези ритуали са нелогични и въпреки това се чувствате принудени да ги изпълнявате, за да отблъснете тревожността, свързана с конкретната натраплива мисъл. Конфликтът между желанието ви да се освободите от натрапливия ритуал и неустоимото желание да го изпълните е източник на тревож­ност, срам и дори отчаяние. Накрая може са престанете да се борите с натрапливите си действия и напълно да им се предадете.

Натрапливите мисли могат да се появяват самостоятелно, без да бъдат задъл­жително съпътствани от натрапливи действия. Всъщност само около 20 процента от хората, страдащи от обсесивно-компулсивно разстройство, имат натрапливи мисли и те често са съсредоточени върху страха да не наранят любим човек.

Сред най-разпространените натрапливи действия са миенето, проверяването и броенето. Ако сте от хората, които непрекъснато си мият ръцете, вие постоянно се тревожите да избегнете заразяването. Отбягвате да докосвате дръжките на вратите, да се ръкувате или да влизате в контакт с всеки предмет, който свързвате с микроби, мръсотия или токсични вещества. Може да прекарате буквално часове в миене на ръцете си и взимане на душ, за да намалите безпокойството от заразяване. Жените по-често страдат от това натрапливо действие в сравнение с мъжете. Проверяването преобладава при мъжете. Те трябва постоянно да проверяват вратите, за да прогонят страха да не бъдат ограбени; печките – заради притеснението от пожар; пътищата – поради опасението, че са блъснали някого. При натрапливото броене вие трябва да преброите до определено число или да повторите дадена дума определен брой пъти, за да прогоните тревогата, че нещо лошо ще се случи с вас или с някой друг.

Обсесивно-компулсивното разстройство често се съпровожда с депресия. Всъщ­ност манията се засилва и спада заедно с депресията. Това разстройство също така обикновено бива съпътствано от фобийно отбягване – както когато човек с мания относно мръсотията отбягва обществени тоалетни или докосването на дръжки.

Много е важно да се осъзнае, че колкото и странно да изглежда обсесивно-ком­пулсивното разстройство, то няма нищо общо с „лудостта“. Вие винаги виждате ира- ционалността и безсмислието на мислите и действията си и сте много потиснати (както и депресирани) от неспособността си да ги контролирате.

По-рано обсесивно-компулсивното разстройство се смяташе за рядко поведен­ческо разстройство. Новите изследвания обаче показаха, че около 2 до 3 процента от населението може би страдат в различна степен от обсесивно-компулсивно раз­стройство. Причината за подценяването на заболеваемостта досега е, че повечето хора с това разстройство нямат особено желание да споделят проблема си с когото и да било. Изглежда това разстройства засяга в еднаква степен мъжете и жените. Въпреки че много случаи на обсесивно-компулсивно разстройство започват в юно­шеството, около половината се появяват още в детството. Началната възраст обик­новено е по-ранна при мъжете, отколкото при жените.

Причините за обсесивно-компулсивното разстройство са неясни. Има известни данни, че дефицитът на един мозъчен трансмитер, известен като серотонин, или на­рушението в метаболизма на серотонина, е свързано с това разстройство. Това е породено от факта, че много страдащи се повлияват добре от приемането на ле­карства, които повишават нивата на серотонина в мозъка като например кломипра- мин (Anafranil) или някои стимулиращи серотонинаантидепресанти като флоксетин(Prozac), флувоксамин(Luvox), сертралин(Zoloft) и пароксетин(Paxil). Изглежда също хората с ОКР имат прекомерна активност в определени части на мозъка като префронталниякортекс и caudate nucleus

Съвременно лечение

Усвояване на техники за релаксация. Както при всички тревожни разстройства, коремното дишане и дълбоката релаксация се практикуват всекидневно за облекчава­не на симптомите на тревожността.

Когнитивна терапия.Катастрофичните, суеверни или изпълнени с чувство за вина мисли, свързани с натрапливите мисли, биват идентифицирани, оборени и за­менени. Например идеята „Ако си помисля да навредя на детето си, може да го направя“ се заменя с „Мисълта да навредя е просто „случаен шум“, предизвикан от ОКР Тя е без значение. Това, че си го мисля, не означава, че ще го направя“.

Досег и предотвратяване на реакцията (ДПР). Тази техника се състои в предиз­викването на ситуации, които влошават натрапливите мисли, последвано от волево въздържане от изпълняването на ритуалите или натрапливите действия. Например, ако си миете ръцете всеки път, когато пипнете дръжка, ще бъдете инструктирани да докосвате дръжки и/или да намалите броя на измиванията, или изобщо да се въздър­жате от миене. По същия начин, ако проверявате вратата по пет пъти, когато излизате от дома си, от вас ще се иска да намалите броя на проверките до една.

Заедно с терапевта ви разработвате различни ситуации, за предпочитане в до­машни условия. После многократно влизате в досег с тези ситуации и се въздържате от изпълняването на натрапливите действия (предотвратяване на реакцията). Обик­новено терапевтът или подкрепящият ви човек ви придружава, за да следи да не из­пълнявате натрапливите действия.

Когато проблемът ви е свързан само с натрапливи мисли и няма натрапливи действия, всички неутрализиращи мисли или тайни ритуали, които използвате за намаляване на тревожността, предизвикана от натрапливите мисли, трябва да бъ­дат прекратени. Ще работите също върху приемането на натрапливите мисли, без да се опитвате да ги прогонвате.

Медикаментозно лечение. Лекарства като Anafranilи SSRI, включително Prozac, Luvox, Paxil и Zoloft, помагат на около 70 процента от хората с ОКР Продължител­ната употреба на медикаменти е доста обичайна при ОКР въпреки че в някои случаи гореописаните стратегии – когнитивна терапия и досегът/предотвратяването на реак­цията – са достатъчни.

Начин на живот и личностни промени. По същество същите промени в начина на живот и индивидуалността, описани за паническото разстройство и генерализира­ната тревожност, важат и за ОКР

Стратегиите, представени в този наръчник, ще са ви от полза, ако страдате от обсесивно-компулсивно разстройство. И все пак основният ми съвет е да се консул­тирате с професионалист, добре запознат с използването на поведенчески методи като досег и предотвратяване на реакцията, както и с употребата на подходящите ле­карства. То!зи наръчник може да допълни поведенческия и фармакологичния подход към лечението.

Посттравматично стресово разстройство

Основната черта на посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е разви­ването на инвалидизиращи психологически симптоми след травмиращо събитие. За първи път е идентифицирано след Първата световна война, когато лекарите забе­лязали, че войниците страдат от хронична тревожност, кошмари и връщания към миналото в продължение на седмици, месеци или дори години след сражение. Това състояние става известно като шок след сражение.

Посттравматичният стрес може да се появи при всекиго след тежка травма извън нормалния кръг човешки преживявания. Това са травми, предизвикващи силен страх, ужас и чувство на безпомощност и включват природни бедствия като земетресения или торнадо, автомобилни или самолетни катастрофи, изнасилване, опит за убийство или други жестокости към вас или близките ви. Изглежда симптомите са по-силни и дъл­готрайни, когато травмата е лична, както при изнасилването и другите жестокости.

Измежду симптомите, които могат да възникнат при посттравматичния стрес, следните девет са особено често срещани:

  • Повтарящи се, стресиращи мисли за случилото се
  • Кошмари, свързани със случката
  • Връщане към миналото – толкова силно, че се чувствате или държите така, сякаш травмата се случва отново
  • Опит да отбягвате мислите или чувствата, свързани с травмата
  • Опит да отбягвате дейности или външни ситуации, свързани с травмата – като развиването на фобия към шофирането, след като сте преживели автомобилна катастрофа
  • Емоционална безчувственост – откъснатост от чувствата ви
  • Усещане за дистанцираност или отчужденост от другите
  • Загуба на интерес към дейности, които са ви били приятни
  • Упорити симптоми на засилена тревожност като трудно заспиване, проблеми с концентрацията, лесно стряскане или раздразнителност и изблици на гняв

За да ви бъде поставена диагнозата „посттравматично стресово разстройство“, тези симптоми трябва да продължават поне един месец (при продължителност по- малко от един месец подходящата диагноза е „остро стресово разстройство“ – виж долу). В допълнение разстройството трябва да предизвиква у вас значителен диском- форт, да спъва социалната, професионалната и други важни области на живота ви.

Ако страдате от посттравматичен стрес, вие сте тревожни и депресирани. Ще за­бележите, че понякога действате импулсивно, внезапно променяте местожителството си или тръгвате на екскурзия без почти никакви планове. Ако сте преживели травма, при която някой е умрял, може да страдате от чувството за вина, че сте оцелели.

Посттравматично стресово разстройство може да има на всяка възраст и засяга 6 до 7 процента от населението. Децата с това разстройство обикновено не преживяват отново травмата съзнателно, но постоянно я разиграват в игрите си или в смущава­щи сънища.

Съвременно лечение

Лечението на посттравматичното стресово разстройство е сложно и многостран- но. Много от стратегиите, описани за тревожните разстройства, са от полза, но могат да се използват и допълнителни техники.

Усвояване на техники за релаксация. Практикуват се коремно дишане и прогре­сивна мускулна релаксация за по-добър контрол над симптомите на тревожността.

Когнитивна терапия.Катастрофичните или депресиращи мисли биват иденти­фицирани, оборени и заменени с по-продуктивни. Например чувството за вина от­носно травмата или за това, че сте оцелели, а ваш любим човек е умрял – трябва да бъде оборено. Ще си повтаряте позитивни, конструктивни мисли като „Случилото се е ужасно и приемам, че не можех да направя нищо, за да го предотвратя. Сега се уча, че мога да продължа напред“.

Досег. Терапевтът или подкрепящият ви човек ви помага да се изправите пред предизвикващи страх ситуации, които искате да отбягвате, защото предизвикват сил- на тревожност. При имагинерния досег вие многократно ще се връщате към ужасни­те спомени за събитието, предметите и хората, свързани с първоначалната травма. Например, ако сте били нападнати в асансьор, ще се връщате при асансьора няколко пъти. Повтарящият се досег ви помага да разберете, че плашещата ситуация вече не е опасна.

Медикаментозно лечение.SSRI медикаменти като Paxil, Zoloft, Luvoxили Celexaчесто помагат за облекчаване на симптомите на ПТСР Когато тези симптоми са сил­ни и дълготрайни, може да се направи едногодишен или двугодишен медикаментозен курс на лечение. Краткосрочно могат да се използват транквиланти като Xanax или Klonopin.

Терапевтични групи. Терапевтичните групи са особено полезни, тъй като пома­гат на страдащите от ГТГСР да разберат, че не са изключение. В големите градове’ често има терапевтични групи за жертви на изнасилвания или престъпления.

Хипнотерапия. Хипнотерапията често помагат на страдащите от ПТСР да из­влекат и осмислят спомените за травмиращото събитие. Тези техники могат да се използват, за да ускорят лечението и/или за преодоляване на съпротивата срещу тех­никата на досег.

Важно е да добавим, че лечението на всяко тревожно разстройство може да включва брачна или семейна терапия. Междуличностните конфликти с партньора и/ или семейството могат да поддържат тревожността и да подкопават успеха на лече­нието, докато тези проблеми не бъдат решени. Семейната терапия е полезна и заради това, че учи членовете на семейството да разбират, подкрепят и – в някои случаи – да поставят ограничение на страдащия от тревожно разстройство.

ИМДР терапията е изключително ефективна за преработка на травматичните преживявания от детството.

Тест за тревожно разстройство

Ако искате да разберете страдате ли от тревожно разстройство и от какво може да ползвате въпросник на Едмънд Д Борн за самодиагностициране.

Целта на следния въпросник е да ви помогне да установите с кое тревожно раз­стройство си имате работа. Той почива върху официалната класификация на тревож­ните разстройства, използвана от специалистите по психично здраве и известна като „DSM-IV“ (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders – четвърто издание).

  1. Имате ли спонтанни пристъпи на тревожност, които се появяват като гръм от ясно небе? (Отговорете с „да“ само ако нямате никакви фобии.) Да Не
  2. Имали ли сте поне един такъв пристъп през последния месец? Да Не ^
  3. Ако сте имали пристъп на тревожност през последния месец, опасявахте ли се от появата на нов? Или може би се притеснявахте за въздействието на пристъпа вър­ху физическото или душевното ви здраве? Да Не
  4. При най-тежкия случай на тревожност имахте ли повече от три от следните симптоми?
  • Недостиг на въздух
  • Световъртеж или усещане за нестабилност
  • Сърцебиене или ускорен пулс
  • Треперене
  • Потене
  • Задушаване
  • Гадене или стомашен дискомфорт
  • Чувство на откъснатост или дистанцираност от тялото си
  • Изтръпване
  • Горещи вълни или студени тръпки
  • Болки или дискомфорт в гърдите
  • Страх да не умрете
  • Страх да не полудеете или да направите нещо неконтролируемо

Ако сте отговорили на 1, 2, 3 и 4 с „да“, спрете. Изпълнили сте условията за паническо разстройство.

Ако сте отговорили на 1 с „да“, но тревожната ви реакция включва три или по- малко от изброените в 4 симптоми, вие имате така наречените пристъпи с ограниче­ни симптоми, а не истинско паническо разстройство.

Ако имате пристъпи на паника и фобии, продължете.

  1. Страхът да не получите пристъп на паника кара ли ви да отбягвате определени ситуации? Да Не

Ако отговорът ви на 5 е „да“, спрете. Вероятно става дума за агорафобия. Вижте въпрос 6, за да определите степента на агорафобията си.

  1. Кои от следните ситуации отбягвате поради страх от паника?
  • Отдалечаване от дома
  • Пазаруване в хранителни магазини
  • Стоене на опашка в магазините
  • Влизане в универсални магазини
  • Посещения в търговски центрове
  • Шофиране по магистрали
  • Шофиране по натоварени улици далеч от дома
  • Шофиране където и да било без придружител
  • Използване на обществения транспорт (автобуси, влакове и т.н.)
  • Преминаване по мостове (все едно дали като шофьор или като пътник)
  • Преминаване през тунели (като шофьор или пътник)
  • Летене със самолет
  • Возене в асансьор
  • Качване на високи места
  • Посещение в лекарски или зъболекарски кабинет
  • Седенето на стола във фризьорски или козметичен салон
  • Храненето в ресторанти
  • Ходенето на работа
  • Прекаленото отдалечаване от безопасния човек или безопасното място
  • Да бъдете сами
  • Да излезете от дома си
  • Друго

Броят на отбелязаните ситуации горе показва степента на агорафобията ви и до­колко тя ограничава активността ви.

Ако отговорът ви на 5 е „не“, но имате фобии, продължете.

  1. Избягвате ли определени ситуации не толкова поради страх от паника, а защо­то се боите да не се изложите или да бъдете отрицателно оценени от другите? (сму­щението ви по-късно би могло да предизвика у вас паника) Да Не

Ако сте отговорили на 7 с „да“, спрете. Вероятно имате социална фобия. Вижте въпрос 8, за да определите степента на социалната си фобия.

  1. Кои от следните ситуации отбягвате поради страх от излагане или унижение?
  • Да се изказвате или да изнасяте презентация пред малка група хора
  • Да се изказвате или да изнасяте презентация пред голяма група хора
  • Партита и светски събирания
  • Използване на обществени тоалетни
  • Да се храните пред други хора
  • Да напишете името си или да се подпишете пред други хора
  • Да ходите на срещи
  • Всяка ситуация, в която е възможно да кажете нещо глупаво
  • Друго

Броят на ситуациите, които сте отбелязали, показва в каква степен социалната ви фобия ограничава дейностите ви.

Ако сте отговорили на въпроси 5 и 7 с „не“, но имате други фобии, продължете.

  1. Страхувате ли се и отбягвате ли някое (или повече) от следните?
  • Насекоми или животни – като паяци, пчели, змии, гризачи, прилепи или кучета
  • Височини (високите етажи на сградите, върхове на хълмове или планини, висо­ки мостове)
  • Шофиране
  • Тунели
  • Мостове
  • Асансьори
  • Самолети (летене)
  • Лекари или зъболекари
  • Гръмотевици или светкавици
  • Вода
  • Кръв
  • Инжекции или медицински процедури
  • Болести като инфаркта или рака
  • Тъмнина
  • Друго
  1. Изпитвате ли силно безпокойство само когато трябва да се изправите пред една от тези ситуации? Да Не

Ако сте отбелязали едно или повече в 9 и сте отговорили с „да“ на 10, спрете. Вероятно имате конкретна фобия. Ако не, продължете.

  1. Изпитвате ли доста силна тревожност през повечето време, без да имате от­четливи пристъпи на паника, без да имате фобии и без да имате конкретни натрапли- ви мисли или действия? Да Не
  2. Били ли сте склонни към прекомерна тревога поне през последните шест ме­сеца? Да Не
  3. Тревожността и безпокойството ви свързани ли са с поне три от следните шест симптома?
  • Безпокойство или изнервеност
  • Лесна уморяемост
  • Затруднена концентрация или неспособност да мислите
  • Раздразнителност
  • Мускулно напрежение

Нарушения в съня (трудно заспиване и често будене или неспокоен, неудовлет- воряващ сън)

Ако сте отговорили на 11, 12и 13 с „да“, спрете. Вероятно страдате от генера­лизирана тревожност. Ако сте отговорили с „да“ на 11, но не и на 12 или 13, става дума за тревожност, която не е достатъчно сериозна, за да бъде квалифицирана като генерализирана тревожност.

  1. Имате ли повтарящи се натрапливи мисли да нараните или навредите на бли­зък роднина, да не би да се нацапате с мръсотия или токсично вещество, страхувате ли се, че не сте заключили вратата, не се изключили някой уред или пък имате не­приятна фантазия за катастрофа? (Осъзнавате, че тези мисли са ирационални, но не можете да им попречите да изникват в ума ви.) Да Не
  2. Извършвате ли ритуални действия като миене на ръцете, проверяване или броене, за да облекчите тревогата си заради ирационалните страхове, появяващи се в ума ви? Да Не

Ако сте отговорили с „да“ на 14, но не и на 15, вероятно имате обсесивно-компул- сивно разстройство, но само с натрапливи мисли.

Ако сте отговорили с „да“ на 14 и 15, вероятно имате обсесивно-компулсивно разстройство с натрапливи мисли и действия.

Ако сте отговорили с „не“ на 14 и 15 и на повечето или на всички предишни въ­проси, но въпреки това имате тревожност или свързани с тревожността симптоми, може би страдате от посттравматично стресово разстройство или от неопределена тревожност. Използвайте раздела в тази глава за посттравматичното стресово раз­стройство, за да определите дали симптомите ви попадат в тази категория.