Skip to content

Работа със сянката

Какво е това – „сянка”?

Терминът „сянка“, е използван за първи път от Карл Г. Юнг, за да опише потиснатите или отхвърлени части на Аза. Робърт Блай популяризира идеята за сянката в A Little Book on the Human Shadow („Малка книжка за човешката сянка“). Блай твърди, че всеки от нас е роден с „360-градусова личност“ – т.е. като деца, ние сме били способни да изразяваме човешката си природа в пълния й спектър, без да я коригираме или цензурираме.

С порастването обаче, ние сме се научили, че определени части от тази „360-градусова личност“ са неприемливи за хората около нас. Може би са ни карали да се срамуваме, че плачем, или са ни наказвали, че се гневим, може би са ни се присмивали, че искаме внимание или че се гордеем със себе си и поради всичко това, сме се научили да потискаме онези аспекти от себе си, заради които не са ни приемали и са ни наранявали. Според Блай, това е процес, при който ние сякаш изхвърляме качествата си, които не са били приети от другите и заради които сме били наранявани, и ги натъпкваме в един огромен чувал, който влачим на гърба си, през целият си живот.

В контекста на метода „Работа със сянката”, ние дефинираме като „сенки“ онези части от себе си, които сме натъпкали в този чувал. Те могат да бъдат „позитивни“ или „негативни“. Нашите сенки са всички онези части, които сме откъснали, потиснали или отрекли – онези аспекти на интегралната ни личност, които се страхуваме да покажем.

Това е един естествен процес на развитието на съзнанието и всеки от нас има такъв чувал, в който е натъпкал и носи своите си сенки и дори в определени моменти на развитието ни, този чувал е в някаква степен полезен, но когато в един момент от живота ни, този чувал ни натежи вече толкова много, че започнем да вървим влачейки краката си под тази тежестта му, и когато това все повече и повече ни пречи да бъдем тези, каквито наистина искаме да бъдем, е време този чувал да бъде отворен. Време е да намерим едно защитено пространство, където да е възможно да надзърнем в този чувал, за да можем да изследваме съдържанието му и да преценим, кое е онова, което е време да извадим отново на светло.

Как да разпознаем своите сенки?

Можем да идентифицираме сенките си, като обърнем внимание и станем осъзнати за онова, което проектираме върху другите. Когато отхвърляме дадена своя черта, ние сме склонни да я разпознаваме и идентифицираме много ясно, отчетливо и натрапчиво у другите хора. Това означава, че най-отчетливо ние забелязваме у другите хора именно онези черти, които отразяват собствените ни сенки. В такива случаи понякога ние реагираме напълно ирационално, като изпитваме прекомерно раздразнение и „правим от мухата слон“.

Също така, ако обърнем внимание и на чертите, на които най-много се възхищаваме у другите„На кого се възхищавате?“, „Кои са вашите идоли?“ – също можем да открием определени аспекти на сянката си, тъй като ние често проектираме своите „скъпоценни сенки“ върху другите и тогава очите ни заблестяват, тъй като у тези хора ние подсъзнателно разпознаваме онези качества, които сме отрекли и отхвърлили у себе си, например от криворазбрана скромност. Може да се каже, че за добро или зло, ние „гримираме“ другите със своите сенки.

Друг начин да откриете своите сенки е да обърнете внимание на нещата, които правите неосъзнато. Колкото и да се мъчите да държите чувала запечатан, сенките винаги успяват да се изплъзнат от вашия контрол и винаги намират начин да излязат извън чувала. Например – обещали сте си да отделяте повече време на семейството си, а всъщност отделяте повече време на работата си. Или се хващате, че се впускате в съмнителна връзка, знаейки, че съответният човек е неподходящ за вас, но въпреки това го правите. Пренебрегвате собствените си правила за хранене, пушите и пиете прекомерно. Ако несъзнателно повтаряте даден модел на поведение, който ви вреди, отново и отново, това е знак, че сянката командва парада.

Какво представлява метода „работа със сянката“?

Работата със сянката е процес на личностно израстване, който изважда наяве силите и енергиите, скрити в нашата сянка. Всеки от нас има такива скрити сили, но невинаги си разрешаваме да ги ползваме, защото всеки от нас е бил нараняван в един или друг момент от живота си и заради това сме били принудени, за да не бъдем отново наранени, да откъсваме и скриваме в сянката си, онези части от себе си, заради които сме били наранявани.

Работата със сянката е метод за изследване на вътрешния ни свят, с помощта на който, можем да открием „златото“, което е скрито в сянката ни, и благодарение на това да се доближаваме все повече и повече до истинското ни Аз. Работата със сянката е също и метод, с чиято помощ, можем най-накрая да намерим силата и смелостта у себе си да се изправим пред страховете си, гнева си и нараняванията, които са ги породили, да ги интегрираме, и да се научим да живеем по-цялостно. Но най-вече, това е метод, с чиято помощ, ние се научаваме да обичаме себе си, заради пътуването, което сме избрали.

Защо да използваме метода на работа със сянката?

В сърцевината на всяка сянка се съдържа ядро от сила и мощ. Сянката е като златна мина, в която се крие огромен потенциал от творческа и животворяща енергия. Но когато една сянка е стояла в чувала твърде дълго, с времето тя се вмирисва и вкоравява. Ако решите да отворите този чувал и да изследвате скрития в него материал, е добре да сте в защитено пространство. Ежедневието едва ли е най-подходящият терен за изваждането на късчетата от сянката ни.

Със сигурност би било неуместно да започнем да изразяваме потиснатата скръб на работното си място или да експериментираме с подтиснатият си гняв в личните си взаимоотношения. Сенките са определени аспекти от цялостната ни същност, които, в определен момент, заради неприемането им от емоционално значимите ни хора, са направили живота ни труден – и тъкмо заради това сме ги натикали в чувала.

Работата със сянката създава необходимото пространство в живота ни, в което пространство да можем да извадим съдържанието на чувала постепенно, по своя воля и безопасно. С помощта на този метод, имаме възможността да експериментираме с аспектите на сянката си в една безопасна среда, освободени от страховете си за това как изваждането на светло на тези аспекти би рефлектирало в реалния живот.

Също така не е много препоръчително да се гмурнем в своята сянка сами. Обученият фасилитатор ще ви съдейства, за да не се нараните и да можете да раздробите тази задача на смилаеми части, така че да запазите усещането за цялостния контекст. Сянката е много съблазнителна, но обученият фасилитатор ще ви помогне да не изпуснете от погледа си цялостната цел, която сте си поставили.

Как протича работата със сянката?

Можете да преминете през процесите на работата със сянката, като посетите семинар за работа със сянката, по време на който, да изследвате своите сенки в група от хора, дошли със същото намерение. Така пътят ви ще бъде споделен с другите и те ще ви мотивират чрез приемане и окуражаване.

Може и да предпочетете да се учите само наблюдавайки как другите преработват своите сенки. Когато например видите как някой друг открива куража, който се крие в страха му, или мощта, която се крие в гнева му, може да успеете да откриете онази сила у себе си, която ви е нужна, за да използвате наученото и за себе си.

Какво означава „защитено пространство“?

При работата със сянката „защитеното пространство“ е онзи кръг от хора, в който сянката може да бъде преработена по един безопасен начин.

Изграждането на такова защитено пространство е необходимо, за да можем да се освободим от натиска на външният свят поне временно, което да ни позволи да видим нещата от вътрешният си свят по-ясно. Хората, които съставляват това защитено пространство, са насърчени да изследват собствените си предразсъдъци и поемат задължението, в контекста на тази група и на това защитено пространство, да не изказват преценки, да не съдят, да не дават оценки и да се въздържат от съвети. Така членовете на групата се научават да ценят и да се учат от различното пътешествие, което всеки от нас е избрал премине в този живот. Да почувствате дълбочината и мощта на любовта в едно истински защитено пространство за работа със сянката, е едно наистина вдъхновяващо преживяване! Когато почувствате сигурността на това защитено пространство, ще навлезете съвсем естествено в процеса на работата със сянката по избрания от вас проблем.

Какво представлява процесът при работа със сянката?

Най-често хората искат нещо, попадащо в някоя от следните категории:

  • да разберат защо се държат по определен начин;
  • да получат помощ и подкрепа, за да разгърнат цялостно потенциала си;
  • да интегрират страха, скръбта, гнева или срама;
  • да се освободят от старите си модели на поведение.

Чрез инструментите за работа със сянката фасилитаторът ви помага символично да реконструирате проблема си, така че да можете да идентифицирате сянката си и да я изследвате обективно. След това, фасилитаторът ще ви помогне, с помощта на определен набор от мощно и дълбоко действащи техники, да си върнете обратно енергията, отнета ви от сянката, и да я овладеете. Възможните подходи за интегриране на сянката се избират според това, което бихте искали да случи.

Едно от най-важните неща при работата със сянката е, че никой не бива подложен на натиск да отиде отвъд предела, който сам си е избрал.

Процесът на работа със сянката включва едно безопасно изследване на дълбинните емоции. Всяка човешка емоция е врата към необятните простори на вътрешната ни енергия.

Гневът ни води към способността ни да поставяме и отстояваме границите си и ни е в услуга, за да можем да се научим кога да казваме „Да“ и кога да казваме „Не“. Предпазва ни от капана на нездравословните ситуации и ни помага да узнаем кои сме всъщност.

Тъгата е вратата към връзката ни с другите хора. Тя ни води към любовта и разкрива уязвимостта ни и желанието ни за любящи взаимоотношения. Тъгата ни помага да се свържем с онези духовни реалности, които са свещени за нас. Помага ни също да бъдем в съзвучие с тялото си и с природата.

Страхът може да ни е от помощ да се дистанцираме от дадена ситуация и да можем да погледнем на нея обективно. Той е един великолепен съветник, който очертава нови варианти за бъдещето ни и ни дава препоръки за настоящето.

Радостта ни вдъхновява да изживеем мечтите си. Радостта ни вдъхва кураж и ни указва посоката тогава, когато се изгубим, изпълва ни с благословеното знание, че животът ни има същностен смисъл.

Изваждането на сенките наяве крие определени рискове. За да работите безопасно и ефективно със своите сенки Ви е необходимо такова пространство, в което да се чувствате в безопасност – място, на което се доверявате на другите. Работата със сянката ви осигурява тъкмо такова пространство.

Изцеление на последствията от травма чрез работа със сянката

Като възрастни индивиди, ние често нямаме достъп до спомнените за физическите, менталните и емоционалните травми, които сме преживели в много ранното ни детството, но тялото ни ги запомня завинаги. Като деца ние складираме всичките си травми в тялото си. В травматични моменти, когато не можем да контролираме случващото се, вземаме решения, които се надяваме да ни предпазят, и си даваме обещания. Тези решения отразяват най-доброто, на което сме били способни в съответния момент, но се основават на детското разбиране, а то невинаги съставлява пълната картина.

В зряла възраст травмите от детството се проявяват по най-различен начин. Например:

  • Усещане за задавяне, когато понечим да заговорим;
  • Изпитваме болка в стомаха при определени ситуации;
  • Раменете ни са сковани и изпитваме болка, сякаш носим тежък товар;
  • Изпитваме остри болки в половите органи при интимна близост;
  • Болят ни краката, когато някой наруши границите ни и не успеем да се изкажем в своя защита.

„Измъкването“ на травмата

Първата стъпка за изцелението на последствията от травмите чрез работа със сянката е добиването на яснота и разбиране. Работата със сянката е мощен и полезен източник за откриването на споразуменията, които все още спазваме, но които ни причиняват болка, отчуждение и страдание.

Когато сме в състояние да видим по-ясно последствията от травмата, които присъстват в живота ни и до днес, методите на работата със сянката ни предлагат многобройни инструменти и техники за изцеление. Една от тях е метафоричното „измъкване“ на онова, което задавя гърлото ни или ни причинява болката в стомаха или в краката, което пък ни дава възможността да „смъкнем“ товара от раменете си. Когато травмата излезе на повърхността, можем да я върнем на онзи, заради когото я носим, или да тропнем с крак и да очертаем ясна граница. Тези техники ни позволяват да се свържем с мъдростта на тялото си и да го освободим от травмата.

По време на семинарите за работа със сянката, хиляди хора са преминали през този процес на „измъкването“ на травмата и болката от себе си. Въпреки това, всеки път, когато наблюдаваме колко е мощна тази техника и колко трайно може да бъде изцелението, независимо каква е била травмата или какво я е причинило, се изумяваме отново и отново.

Травмата и четирите архетипа

За много хора, чиито граници са били систематично нарушаване в детските им години, е много трудно да казват „Не“ и да поставят и отстояват границите си. Според модела, използван при работата със сянката, това е свързано с Воинският аспект на Аза, онзи аспект от цялостната ни същност, който е осъзнат за личните ни граници. Когато успеем да извадим енергията на архетипа на „Воина“ от сянката си, се научаваме да бъдем осъзнати за личните си границии добиваме смелостта и силата да ги отстояваме.

В травматични моменти изпитваме страх, гняв и скръб, и тези чувства се застопоряват в телата ни и ни пречат да изживяваме живота си в неговата пълнота и да изпитваме радост. Онази част от Аза, която е чувствена, е архетипа на „Любовника“, а работата със сянката ни осигурява онова ритуално защитено пространство, в което енергиите на този архетип могат да излязат извън сянката и да бъдат освободени.

В детството може и да не е имало кой да се грижи истински за нас или да ни обича безусловно. Архетипът, наречен „Суверен“, е онази част от Аза, която е нашият вътрешен родител, а изваждането на тази енергия от сянката възстановява изгубените любов и уважение към себе си.

Дете, което е било жертва на психологическо или физическо насилие, интернализира гласа на насилника си и в зряла възраст този глас се проявява като силно критичен и безпощаден вътрешен глас. Това е свързано с архетипа на „Магьосника“ – онази час от Аза, с която работим, за да установим диалог с вътрешния си критик и да го трансформираме, получавайки в резултат на това едновременното усещане за покой и за сила.

Работата със сянката ни дарява с онази любов към нас самите, с чиято помощ започваме да се ценим и да се обичаме заради пътешествието, което сме избрали да осъществим в този живот. Когато разберем защо сме взели определени решения и сме дали определени обещания в миналото си, и най-вече в детството си, които са ни довели там, където се намираме днес, можем да преживеем едно дълбоко изцеление и да еволюираме по такъв начин, че да се приближаваме все повече до истинското си АЗ и до самите себе си.

Емоцииите, портал към Архетипите, са съответно страх при Магьосника, гняв при Воина, тъга при Любовника, радост при Суверена.

Архетип: магьосника, шамана, лечителя

/Емоция – страх/

Цел: преобразуване на по-лошите в по-добри реалности. Когато енергията на Шамана е в равновесие в живота ни, това ни позволява да направим крачка назад и да видим възможностите си, възможностите на ситуацията, да дадем съвет. Това е тази част от нас, която решава кое е добро и кое е лошо. С тази енергия работи терапевтът, груповият водещ, лечителят, шаманът.

Страх: Преобразяване в отрицателна посока. Ще навредя, ще ми се навреди.

Дар: Лична мощ.

Че тази енергия не е в равновесие разбираме, когато назоваваме реалността по такъв начин, че смаляваме хора или възможности и вършим нещо като черна магия. Ние назоваваме хората по такъв начин, че намаляваме тяхното усещане за възможности, самоуважението им, възможността да виждат нещата за бъдещето си.

Защо правим това? Всеки архетип е свързан с някаква наша травма. Момент в развитието ни, когато сме повярвали на външен критик, че сме някакви и сме развили някакво вярване за нас: „Аз съм лош“, „Нещо в мен е диаболично“. Някакво събитие събужда този глас и за да се защитим проектираме този глас в другия или пък се съгласяваме с гласа и страдаме, и си забраняваме успеха и възможностите в ситуацията .

Разбалансираната енергия на Магьосника се проявава в ригидност, неподвижност, не виждам варианти или обърканост, мисълта ни е в различни посоки, контролираме.

Инструментите на Магьосника обикновено са да отиде отстрани и да погледне нещо по нов начин, в нова перспектива, и да търси опит с доверието. Много важно е да работим с тази енергия. Тук е нашата интуиция.

Архетип: Любов / любовник

/Емоция – тъга/

Цел: Блаженство, единство, обединение

Страх: Загуба на любов, раздяла

Дар: Обвързаност, екстаз

Това е енергията, която ни помага да сме свързани с тялото си, с другите, с природата с дървета, с животни, с това, което е над нас, духовното…

С тази енергия работят кинезитерапевти, лечители, артисти…

С тази енергия се свързваме чрез емоциите, чрез физическия контакт, така че да присъстваме в усещанията си. Това е важно за връзката ни и присъствието ни в живота. Това е нашето вътрешно дете. Тази енергия е в равновесие, когато емоциите ни се движат свободно в тялото ни. С нея работят кинезитерапевти, лечители, артисти… Чувството, което ни води в тази енергия е тъгата. Тя живее в тази енергия. Тя привлича и предизвиква емпатия. Тъгата свързва.

При малко интегрирана енергия от този архетип, човек е суховат, няма достъп до емоциите си, до тъгата си. Усещане за срам. Такива хора отказват прегръдки, нежни докосвания.

При много енергия от този архетип, човек е залян от емоциите си. Той плаче много.

Тук са зависимостите. Тялото компенсира празнотата.

Като деца ние действаме първоначално водени от Ерос, без да контролираме връзката с ума си. Какво иска едно бебе – цица, прегръдка, любов – безусловна. Когато не сме получили това, сякаш остава празнота. Прекъсната е връзката. Това се случва при загуби, при изгубена връзка на детето с майката – за да запълни празнотата се появява зависимостта към някого, към нещо.

Любовта е основна емоция. Енергията на този архетип се усеща в центъра на тялото, липсата й също. Усещане и мисъл: „Мен не ме обичат както трябва“.

Тъгата е вратата към връзката ни с другите. Тя ни води към любовта и разкрива уязвимостта ни и желанието ни за любящи взаимоотношения. Тъгата ни помага да се свържем с онези духовни реалности, които са свещени за нас. Да бъдем в съзвучие с тялото и природата.

Когато тази енергия е в дисбаланс: имам суховатост, стоицизъм, липса на контакт с емоциите си, Боже нещо се случва с мен, не знам какво. Спираме емоциите и те не се движат. Срам да бъда уязвим, срам да съм тъжен. Уязвимостта се преживява като слабост. Ако ни е в повече се давим в емоциите си, плачем много – дори, когато не искаме.

Когато потиснем дадена емоция, тялото реагира и ни дава сигнали; ако не ги чуем – започва да говори по-силно и се разболяваме.

Инструмент за работа: Използване на тялото (например със страха, метафора на тялото – къде в тялото го усещаш) Работим с тази метафора „топка в стомаха, буца в гърлото, тежест на раменете“, работа с вътрешното дете.

Архетип: Воин

/Емоция – гняв/

Воинът ни помага да изявим силата си, да слагаме граници, да казваме Да и Не. Знаем кой съм аз и кой си ти. Тук е Егото.

Когато е в равновесие с лекота заявяваме „ти си до тук, аз съм до тук“.

С нея работят бизнесмени, военни, хора, които поставят граници.

Воинът обича действието и е готов да убива, за да освободи място за нещо друго.

Ако не знам кой съм аз, имам нужда да го доказвам. Да купя кола, да направя мускули, нещо друго.

Воинът защитава любовта и вътрешното дете и подпомага на Суверена да изпълни мисията си. Т.е. Магьосникът наблюдава, Любовта допринася със своите емоции, Суверенът има мисия а Войнът защитава Любовта и вътрешното дете и изпълнява мисията на Суверена.

Защо ни е важен гневът? Той се появява когато някой нарушава границите ни. Когато имаме връзка с нашия гняв, ние успяваме да извадим здрава сила.

Гневът е различен от агресията. Здравословният гняв дава умението да поставяме граници и да казваме „Стоп“. Ако успеем да се сприятелим с гнева, ако му позволим да излиза без да нараняваме другите, ще имаме достъп до златното зрънце на Сянката му.

Архетип: Суверен / Кралица / Крал

(Емоция: радост)

Тук е визията, мисията, мотивацията да изпълним мисията си. Тук е достатъчната самооценка, за да постигнем мечтите си, подкрепата, от която имаме нужда.

Кои използват тази енергия: майките, лидерите.

Този архетип е емоционалната врата на радостта. Това е чувството.

Дълбоката радост мотивира. Това вдъхновява хората, увлича и те следват. Когато сме в тази енергия, всичко е възможно! Светът се отваря.

При малка енергия от Суверена – срамежливост, пламъкът на вътрешната енергия е угаснал. Човек е уморен, няма сила. Често говорим за бърнаут. Професионалното изгаряне се среща най-често при подкрепящи професии, при които се дава. С това се стига до изчерпване, до изгаряне.

Такива хора не могат да приемат помощ – считат го за слабост. При изгаряне – депресия.

При голяма енергия – човекът грее. Аз знам всичко и всичко е лесно, перфектно и съвършено. Аз държа контрола. Страхът се появява при загуба на контрола. Също – усещането, че не си приет, че не си достатъчно добър. Прави всичко, за да е одобрен, а това е много изтощително. Има противодействие и му е трудно да се отпусне, да си почине. Това се отнася до манио-депресивните.

Нарушението: унизително вярване: „Аз не съм достатъчно добър и не заслужавам да бъда обичан. Така че трябва да направя нещо за да ме забележат.“ Ще се хвали, за да получи одобрение, да му се възхищават.

Вътрешно усеща повишаване на стрес в живота си. Идва ви да вземете пушка и да го застреляте. Най-често групата отхвърля този човек.

Отвъд маската такъв човек е нуждаещ се от признание, „малко дете“. Реагира на оценката на родителя „Добре се справя, но…“ като на условна любов. „Ти ще бъдеш обичан, но ако правиш нещата както трябва…“ Всъщност това, което иска детето, е безусловна любов.

Как използваме тази енергия в работата.

Работим с гнева на някои, но често липсва енергия. Може би „малкото момиче“ в нея не може да върви напред. Търсим от какво има нужда, за да върви напред. Да ѝ дадем тази подкрепа. Често в реалността реалната майка не е дала тази нужна подкрепа в детството. По време на работа тази малка част /сянка/ ще получи онова, което ѝ е липсвало, за да влезе в контакт с енергията в себе си.

Инструментът е „идеалната подкрепа“ – идеалната майка, идеалният баща, идеалното семейство… като образ.

Една част от теб не се чувства добре, друга част от теб – която го критикува.

Вярване: „Ти не си достатъчно добър“ и втори глас „Аз не съм достатъчно добър“.

Тук ползваме магьосника, за да направим крачка назад и погледнем отстрани. Въпрос: какво трябва да стане, за да се почувстваш добре? – или да получи подкрепа или да потисне критикуващия.